Автоимунният тиреоидит (АИТ) е едно от най-често срещаните ендокринни заболявания в света и най-често срещаното автоимунно разстройство. Тази диагноза засяга 2-5% от световното население и 15% от жените, което означава, че определено има повече от един такъв пациент в живота ви. Възможно е и вие да имате АИТ, но дали това е нещо, за което да се тревожите, ще обсъдим по-нататък.
Друго красиво име за АИТ е тиреоидитът на Хашимото, кръстен на японския лекар Хакару Хашимото, който през 1912 г. в немско медицинско списание за първи път описва микроскопската структура на тиреоидната тъкан на четири пациентки, наблюдавани в клиника с гуша.
Откритието остава до голяма степен неизвестно до 30-те години на миналия век и едва през 1956 г. причината за промените, открити от изследователя в началото на века, е надеждно изяснена. Сега пациентите с АИТ, насочени за биопсии на тиреоидни възли, могат да видят името на човека, който революционизира областта на тиреоидологията, в своите доклади.
Препоръчваме ви да прочетете:
Какво е АИТ?
Ако си представим събитията, протичащи в човешкото тяло по време на АИТ, динамиката би била приблизително следната:
- Има хора, които поради генетичния си състав, пола (най-често жени) и факторите на околната среда (например съдържанието на йод във водата в техния регион, но най-вероятно и множество други), стават по-предразположени към развитие на автоимунни реакции.
- По някаква неизвестна причина човешката имунна система губи толерантност към тиреоидните клетки.
- Това агресивно поведение води до производството на специфични антитела към компонентите на щитовидната жлеза (например тиреоглобулин) и ензими, отговорни за производството на хормони (например тироидна пероксидаза).
- Тази масивна атака води до възпаление и промени в структурата на жлезата, често асимптоматични. Понякога (рядко), в резултат на тази реакция на имунната система, жлезата може да се увеличи, което тогава се нарича гуша.
- При някои хора тиреоидната тъкан се променя толкова значително, че губи способността си да произвежда хормони в достатъчни количества. Това състояние се нарича хипотиреоидизъм, като префиксът „хипо“ означава намалена функция на щитовидната жлеза. В много редки случаи, АИТ може да се появи и при хипертиреоидизъм, което означава излишък на хормони.
Важно е да се разбере, че АИТ и хипотиреоидизъм не са едно и също нещо. АИТ е името на специфично заболяване. Хипотиреоидизмът е състояние на намалена функция на щитовидната жлеза, което може да се появи както при АИТ, така и при други състояния.
Наличието на хипотиреоидизъм ще определи симптомите и клиничната картина на заболяването – самият хипотиреоидизъм може да продължи години или десетилетия, без да причинява никакви симптоми или да усложнява живота ви.
В повечето случаи диагнозата тиреоидит на Хашимото ще изглежда по следния начин:
„Автоимунен тиреоидит. Първичен хипотиреоидизъм.“
Това означава, че човекът е диагностициран с автоимунен тиреоидит и резултатът от автоимунния тиреоидит е намалена функция. „Първичен“ в този случай означава, че недостатъчната секреция на хормони е следствие от заболяване на щитовидната жлеза, а не от друг ендокринен орган.
Понякога може да срещнете тази формулировка, която често се тълкува погрешно:
„Автоимунен тиреоидит. Еутиреоидизъм.“
Понякога срещаме онлайн предложения за лечение на еутиреоидизъм. В действителност, представката „eu-“ (от гръцката дума „eu“, която означава „добър“ или „правилен“) просто обозначава нормална функция на щитовидната жлеза.
Например, когато човек има автоимунен тиреоидит, но хормоналната секреция се е възстановила спонтанно без никаква намеса. Може да срещнем такъв вид формулировка, придружена от препратка към лекарството, използвано за лечение на хипотиреоидизъм, когато по време на терапията са постигнати целеви нива на хормоните.
Как да разбера дали имам АИТ?
Диагностичните подходи се различават леко в различните страни, главно поради разликите в наличието на тестове и прегледи, въпреки че основният план е подобен, независимо къде живеете. Руската асоциация на ендокринолозите препоръчва диагностицирането на АИТ, когато човек има:
- Хипотиреоидизъм, т.е. намалена функция на щитовидната жлеза, потвърдена чрез лабораторни изследвания.
- Ултразвукови промени, специфични за АИТ.
- Наличие на тироидни антитела в кръвта.
За да се прецени дали човек има хипотиреоидизъм, обикновено е достатъчен прост кръвен тест за тиреостимулиращ хормон (TSH). Това е молекула, произвеждана в хипофизната жлеза и действа като „шеф“, който контролира производството на тиреоидни хормони – тироксин (T4) и трийодтиронин (T3). Ако секрецията на T3 и T4 намалее, TSH се увеличава и обратно. Следователно, при хипотиреоидизъм ще наблюдаваме висок TSH и нормални или намалени T3 и T4.
На ултразвук щитовидната жлеза с AIT изглежда като гъба за миене на съдове с големи дупки. Понякога ултразвуковите техници по-поетично описват това изображение като „шал, изяден от молци“. По-научно можем да го опишем като редуване на области на жлезата, които отразяват ултразвуковите лъчи по-интензивно, и такива, които ги отразяват по-малко интензивно. Понякога виждаме нещо, което много прилича на множество големи възли без ясни граници – обикновено в такива случаи диагнозата ще бъде „псевдонодули“.
Сред характерните антитела, специфични за AIT, можем да открием повишени титри на антитела срещу тироидна пероксидаза (анти-TPO) и/или тиреоглобулин (анти-TG) в кръвта на пациента. Повечето проучвания и значими протоколи измерват специфично анти-TPO, така че те са достатъчни за поставяне на диагноза.
Ако някой от тези компоненти липсва, можем да подозираме АИТ, но не можем да гарантираме неговото наличие. Често срещана практика в съвременната превантивна медицина е поставянето на диагноза единствено въз основа на наличието на повишен анти-ТПО титър при липса на хипотиреоидизъм и/или ултразвукови находки. Това е фундаментално неправилно схващане, създаващо поле за спекулации и необосновани предписания. Докато 10-17% от населението може да носи антитела, много от тях никога няма да претърпят значителни промени в структурата или дисфункцията на щитовидната жлеза [4].
Възможно ли е да се изясни диагнозата, ако даден компонент „липсва“? На теория можем да извършим биопсия и да изследваме клетките под микроскоп. В действителност единствената ситуация, в която това може да се случи, е в диференциалната диагноза на тиреоидни възли, когато пациентът е насочен за биопсия по друга причина. Такъв сложен тест не е необходим за потвърждаване на АИТ, тъй като няма да повлияе на наблюдението или стратегиите за лечение.
Необходимо ли е лечение на АИТ?
Самият АИТ е изключително доброкачествено състояние. Носенето на специфични антитела и дори промени в структурата на щитовидната жлеза могат да персистират години или десетилетия, без да причиняват никакви симптоми, да засягат функцията на щитовидната жлеза или да усложняват живота ви. По-голямата част от пациентите с AIT не се нуждаят от лечение и могат просто да следят функцията на щитовидната си жлеза с лекаря си.
Наличието на хипотиреоидизъм ще определи стратегията за лечение на AIT. Важно е да се разбере, че AIT и хипотиреоидизъм не са едно и също нещо. AIT е името на специфично заболяване. Хипотиреоидизмът е състояние, което може да възникне както при AIT, така и при други заболявания. Строго погледнато, ние лекуваме хипотиреоидизъм, а не AIT.
Понякога срещаме мистериозната дума „еутиреоидизъм“ в докладите на ендокринолозите. Това не е заболяване; префиксът „eu-“ (от гръцко „eu“, което означава „добър“ или „правилен“) просто обозначава нормална функция на щитовидната жлеза, която не изисква лечение или корекция. Например, когато човек има AIT, но хормоналната секреция се е възстановила спонтанно без никаква намеса. Можем да срещнем тази формулировка и когато с терапия се постигнат целеви хормонални нива.
Кога пациент с AIT се нуждае от лечение?
Лечението на AIT е оправдано в следните ситуации:
- В случаи на явен хипотиреоидизъм (когато TSH е повишен и T3 и/или T4 са намалени).
- В случаи на персистиращ субклиничен хипотиреоидизъм (когато TSH е повишен и T3 и/или T4 са нормални) или когато нивата на TSH са >10 μIU/ml.
- При планиране и по време на бременност (тук стратегията се разработва индивидуално за всяка жена съвместно с лекуващия лекар).
- При планиране на ин витро.
Отново, в повечето случаи лечението ще се състои в коригиране на нивата на TSH и привеждането им в съответствие с необходимите целеви стойности, които могат да варират в зависимост от клиничната ситуация и възрастта на пациента.
Корекцията на функцията на щитовидната жлеза включва дългосрочно приложение на левотироксин, синтетичен аналог на тироксин (Т4). Има проучвания за комбинирана терапия с добавяне на лиотиронин, аналог на Т3, но в реалната клинична практика това рядко е необходимо. Препаратите с Т3 не са регистрирани в Руската федерация и изискват по-сложни корекции на дозата в сравнение с левотироксина.
Като правило, ако започнем терапия с левотироксин извън бременността, тя ще бъде неопределено дългосрочна, често доживотна.
Важно е да се разбере, че приемът на лекарството не потиска собствената хормонална секреция на организма, така че безболезненото му прекъсване без животозастрашаващи последици е напълно възможно. Лекарят обаче не може да гарантира възстановяване на функцията на щитовидната жлеза без терапия.
Ако левотироксин се предписва по време на бременност, лекарството обикновено се приема временно.
Това е така, защото нуждата на бременната жена от тиреоидни хормони се увеличава значително. След раждането обикновено преустановяваме терапията и наблюдаваме нивата на хормоните с течение на времето.
Възможно ли е трайно да се излекува АИТ?
За съжаление, съвременната медицина няма надежден начин за „преквалификация“ на имунната система. Дори при най-радикалното лечение – тиреоидектомия (пълно отстраняване на щитовидната жлеза) – антителата срещу нейните компоненти ще останат с пациентката завинаги.
Препоръчваме ви да прочетете:
Освен това, отстраняването на орган все още изисква последващо заместване на неговата функция, което означава доживотно лечение със синтетични тироидни хормони. И ако няма разлика в тактиката, защо да се извършва сложна интервенция? Така че, макар радикалното лечение на AIT в момента да се проучва, то все още не се счита за достатъчно обосновано за широко приложение.
Трябва ли да се намалят антителата при AIT?
Съществуват редица спекулативни проучвания, изследващи различни диети и техните ефекти върху нивата на анти-TPO антитела. В действителност е важно да се разбере, че самият титър на антителата, неговата величина и динамика може да не повлияят нито на структурата, нито на функцията на жлезата. Човек може да се чувства еднакво добре с анти-TPO титър >1000 IU/ml или 50 IU/ml, или, обратно, да се чувства зле с нормални нива на антитела. По този начин, дори ако някакъв ефект е намалил антителата, това не означава, че благосъстоянието на пациента се е подобрило, функцията на жлезата е възстановена или вероятността от промени в жлезистата тъкан е намаляла.
Най-често така нареченият автоимунен протокол се разглежда в контекста на „лечение на автоимунна инфекциозна склероза“. Той включва елиминиране на голям брой храни от диетата, предимно тези, съдържащи лактоза и глутен, и ограничаване на консумацията на бързо усвоими въглехидрати.
За съжаление, чест резултат от такава диета е последващ „рецидив“ с преяждане и наддаване на тегло. Продуктите без глутен също често са по-калорични и по-преработени от продуктите, съдържащи глутен, а разнообразието им също е ограничено. Освен това, силно рестриктивните диети често водят до недостатъчен прием на макро- и микроелементи.
Разбира се, всичко това веднага се предлага да се попълни с хранителни добавки, но не е ясно защо изобщо трябва да се ограничават естествените източници на хранителни вещества. Проучванията с автоимунни протоколи са лошо проектирани, включват малък брой участници и оценяват неясни крайни точки (например качество на живот, което може да зависи от огромен брой други фактори), така че научната валидност на този метод в момента е неясна.
Как да бъда наблюдаван, ако имам AIT
Всичко, което се изисква от вас, е периодично наблюдение на вашия TSH. Ако нивото ви е нормално, това може да се прави на всеки 1-3 години. Ако приемате лекарства за тиреоидни хормони, това трябва да се прави на всеки 6-12 месеца или по-често, както е препоръчано от вашия лекар (например при коригиране на дозата или ако телесното ви тегло се е променило значително).
Рутинно ултразвуково наблюдение също не е необходимо за AIT без тиреоидни възли. Ако има възли, вашият лекар ще препоръча честотата на ултразвуковите прегледи индивидуално, в зависимост от вашата конкретна ситуация.
Внимание! Публикуваният материал е само с информационна цел и не замества консултацията с лекар.
Източник: https://journal.vertera.org/
Ключови думи: Ламинария, йод, органичен йод, неорганичен йод, водорасли, ламинария, фукус, verasa, verterasa, здраве, профилактика, щитовидна жлеза, Автоимунен тиреоидит, Хашимото
